You like being anonymous? Go to Germany!

Пробвал ли си да се разхождаш с многоцветна торба на главата като приятелчето на снимката? 

Ако живееш в България, предполагам не би ти стискало - всеки, който не е екстремно забързан, полусляп или не страда от "схванали лицеви мускули", ще ти се изсмее, ще те изгледа злобно, а в случай че се разминете на разстояние по-малко или равно на един "плюнков полет", може и да те "завали" неочаквано...

В настоящото ми място на обитание обаче далеч не е така... например вчера за времето от 15-20 минути, в което се разхождах по улиците с личността от снимката, само 2 двойки тийнейджъри се израдваха на зелената капелка и то по възможно най-неосъдителния начин. 

А да не разказвам как веднъж наскоро навих гаджето си да ходим на разходка до центъри с ролери в дъждовна вечер след залез слънце... след което най-спокойно си влязохме с Бъргър кинг, мокри и все още търкалящи се на обувки с колела, поехме куп ненужни калории и отровни вещества, и потеглихме обратно, без да съберем нито един неразбиращ поглед от "околната среда" и без никой да изкоментира какви малоумни идиоти сме или колко сме смешни и да ни пожелае да се подхлъзнем в първата попътна локва или да се събудим с настинка на следващия ден.

Така разказано всичко звучи толкова позитивно! Идеалният свят, в който никой не те съди, не ти се подиграва, не те гледа накриво и не ти мисли злото... Притежаваш свободата да си всичко, което искаш! 

Същевременно обаче това създава у мен усещането за ужасния свят, в който никой не обръща внимание на другия, не се интересува от другия. Приема странностите на другия, просто защото не му пука за него... особено като си нямат вземане-даване. "Нека да носи торба на главата си... докато не му е скимнало да ми я завира на едно специално място, то какво ми пречи?" Та, забога, тук човек ще си седи на пейка в парка и ще наблюдава как на срещулежащата спирка на метрото някой се опитва да пререже заключалката на наскоро закупен, все още сияещ и очевидно чужд велосипед. И на седящия на пейката немец дори да му мине през ума да подаде сигнал за нередност в полицията... Та нали неговото колело си е прибрано в гаража! Къде му е работа да се меси в чуждия (нелегален) бизнес...

Цялата тази прекрасна толерантност ми стои като едно огромно безразличие. Защото към "не ме вълнува, когато другият прави от себе си идиот по улиците" се добавя и "не ми пука, когато другият прави нещо нередно"... А това вече е далеч от простото приемане на хората и техните странности. Реалността тук сякаш е преполовила пътя към:

"Всичко е търпимо, позволено или не, стига моето да си остане мое, а ти да останеш анонимен."

Надявам се да греша.

Но на моменти дори ми се струва, че така дразнещите ме преди време подвиквания от непознати по старозагорските улици са по особен начин чаровни, когато ги сравнявам с действителността из новите улици, които напоследък пресичам. 

Леко ме плаши мисълта, че може след години да се върна в България и да открия голям "прогрес" в тази насока... нали се опитваме да взимаме пример от държави като Германия... а не знам дали точно този пример искам да го вземем...

Trink mehr Flora!

Току-що използвах перваза на прозореца в края на коридора на общежитието си, за да си отворя една стъклена бутилка с безалкохолна бионапитка Almdudler. 

Тази напитка, в комплект с Relentless (енергийна напитка), Veltins V+ (бира с кофеин), Pick UP! (бисквитено-шоколадова вафличка), маркова самобръсначка (за мъжете) / сенки за очи в стилна кутийка (за жените), плюс маса списанийца и брошурки, се раздаваше вчера срещу главния вход на университета. Всичко събрано в цветна хартиена чантичка и без очакване на каквато и да било отплата в замяна. Дървените палета с кашони изглеждаха сякаш никога няма да свършат, та вероятно затова раздаващите подаряваха без проблем и по няколко чанти на човек... 

Та ние с "колегата" Никола си тръгнахме от площада с по общо 6 напитки и 2 вафлички на човек (а той и с алтернативна шапка "торба" на главата, понеже успя да поеме съдържанието на единия пакет (равняващо се на около 700 калории) с лекотата, с която аз бих отключвала вратата на стаята си, ако ключът ми постоянно не заяждаше...).

Та обратно на площада - питам аз дядоколедовците: "Защо е цялата тази история?", а те ми отговарят: "Е как защо... просто да опитате продуктите!". 

Как да не се радва човек на пребиваването си в Германия...! Тук или ще ти рекламират продукт, подарявайки ти го; или в някоя клиника ще ти платят 10 евро за петминутно претегляне и измерване във връзка с научно изследване на наднорменото тегло; или ще бъдеш поканен на студентско парти с безплатен алкохол, за да попълниш анкета на тема "Кой изглежда по-жизнерадостен - най-новият цветен рекламен плакат на Coca-Cola или разпечатаната от нас снимка на намръщения Мик Джагър?"... Абе изобщо... тук кажи-речи само от рекламки и подаръчета се живее.. живее се, та не се умира!

Но така е, поне на това ще се радваме, като не отпускат стипендии по BAföG на чужденци... и като не са изобретили още огромен вентилатор, който да издуха надалеч огромните облачни маси от отвратителното сиво-бяло германско небе... 

Наздраве!