May the magic inspire you...!

Четири часа сутринта е и се чувствам крайно особено... изпитвам липсата на нещо, но първоначално не зная какво... бих пофилософствала с някого, но по това време на денонощието няма и с кого... И сега какво? Еми каквото прави човек в подобни моменти - рови се из миналото... смях и носталгия... коя съм била тогава, коя съм сега... такива ми ти неща.

И къде ме отведе това ровичкане - до любимия форум от тийнейджърските ми години - potter-mania.com! Прекарвала съм там толкова време, колкото днешните тийнеджъри прекарват във Фейсбук. А сега форумът е пуст. Сега всички са във Фейсбук.

Няколко заблудени индивида, вероятно като мен, са посетили форума наскоро и, също като мен, са се запитали "Защо?"... Защо този форум, в който преди броени години стотици потребители обменяха задълбочени постове всеки ден, сега е по-пуст от  улица на краен квартал посреднощ? Но тази съдба сполетя всички онлайн форуми...

"Технологиите се промениха, хората също. Трябва да се развиваме и да продължаваме напред, а поредицата винаги ще е в сърцата ни!"

Това е обяснието на създателя на форума, познат като Андрей.

Така е.

Променяме света. Променяме се. Продължаваме напред. Дотук съм съгласна.

Обаче... "развиваме се"... дали? Развитие ли е това.

Елементарно сравнение:

- какво правехме доскоро из форумите - активно споделяхме мнения, дискутирахме всякакви житейски въпроси, правехме си лични темички, в които опознавахме както другите, така и самите себе си. Като резултат непознатите се превръщаха в познати и приятели, чиято философия за живота не ти е непонятна и чиито интереси не са ти чужди.

- във Фейсбук - споделяме направени специално за Фейсбук снимки, за да покажем колко са красиви новите ни дрешки и да се изфукаме колко свят сме обиколили; пишем масови честитки за рожден ден на "приятели", които често не помним дори как сме адд-нали... а и едно "Ч.Р.Д." им стига... какво ще се хабим за смислени пожелания; а когато пък нещо ни харесва, обикновено кликаме "лайк" - че защо ще си хабим труда да напишем какво точно ни харесва и защо?! Това са го правили по-тъпичките хора едно време, когато like-ът още не е бил измислен... ганиално творение е той! И като резултат познати и приятели се превръщат във "фейс" - без мнение, без житейска философия; "Книжка с лица" - перфектно подбраното име! Албумче със снимки, кажи речи.

Не ми се задълбава повече. Натъжих се. Първо беше изместването на общуването от "лайв" към "онлайн". Сега "онлайн" върви от "просто индиректно" към "индиректно с добавка затъпяващо". Скоро и новините трябва да бъдат модифицирани - вместо с думи, ще се разказват с емотиконки. Все пак емотиконка има за всичко, защо ни е да се мъчим с изречения.

Моля оценете този пост с 👍 или 👎.

Започвам да разбирам каква е гореспоменатата липса, която ме тормози в 4 сутрина...

П.П.: Поздрави на всички Хари Потър фенове! Поредицата със сигурност ще остане винаги в сърцатани!

...И нека поне магията ни инспирира, че технологичното развитие неуморно механизира всяко друго вдъхновение.