What to do after having "broken" the law?

Prehistory: You've being awake all night, putting together everything you can for your encounter with the law in the morning.

The duel is now over, and you're sure you've successfully broken the law!

...

"What to do after you have broken the law?"

1. Before you seriously consider your further actions, go and take some sleep. The brain works better after a good nap...

2. When you wake up and your mind is a bit cleaner than before, you are going to actually realize what you've done earlier this morning! It is huge, indeed... However, you need to stay cool.

3. The first thing to do is to confess! Call your mother. Tell her you've broken the law. She is going to be really proud of you and to encourage you to keep doing like this, just like she's always taught you, when you were a little kid.

4. Now you absolutely have to face the consequences! Write on Facebook how you've easily broken the law after being at a wild party all night! Your friends are going to like it, to say you are a hero (But they are actually going to be jealous of you!).

5. After the announcement you need to prepare your baggage and leave the land. After having broken the law, you have no other choice, but to take your deserved rest on some sunny beach in Bulgaria.

6. Pray that your success is not just a fallacy and don't forget that you're problems with the law are not over yet. You need to do one more law exam in the next semester!

(За съжаление играта на думи с break не се получава на български... Затова по изключение - английски.)

ПП: Посвещава се на великата битка между Д.Г.Г. и Б.Г.Б. при връх Хьорзаал Айнс от лятото на 2012.

More interesting than Law?

Ето с какво се занимавам, вместо да уча за изпита си по право след 5 дни. Но облекчението от вчерашното приключване със Светия камък на икономиката ме разплесква! "Раждам" лиготия в Pop Style.

Черни, бели и кафеви камъчета.

В картонена кутия.

Кантарът ме плаши!

* * *

Цвете, а на него кацнала калинка,

скъпоценни камъни блестят.

Декорация в коса на блондинка...

* * *

Светкавици без буря.

В косите вятър при затворени врати.

Усмивка! - Камери.

* * *

И по-сериозни и съответно по-скучни:

Слънцето спуска лъчите си надолу.

Земята не може да хвърли праха си нагоре.

Земята само взима.

* * *

Славеят пее тъжна песен.

На сцената звучи деветата симфония.

Одата на радостта.

* * *

Вълните заливат брега.

Отнасят със себе си пясък в морето.

Останалият пясък се намокря.

* * *

Be a Lion and a Woman = be a Jungle Queen!

Лъв съм! - Обичам излежаване на слънчице, но обичам и да демонстрирам рева си, да доказвам царската си същност и превъзходството си.

Жена съм! - Обичам лиготийки, сладорийки, олянкване, хихикане и шушукане, но обичам и да убеждавам в незаслужената недооцененост на умствените си качества само защото не съм от хората "не-жени".

За съжаление все още има такава недооцененост. Статистиката (о, как се радвам, че вече издържах и двата си статистически предмета!) говори: в Германия мъжете все още са по-високо платена работна ръка от жените. А какво да очакваме тогава в още по-нетолерантните страни, като моята собствена например? Има да си чакам и да не доживея...

Както и да е, защо заговорих за показване на способности... Днес писах изпит по вероятно най-обемния и сложен предмет от цялото ми следване. Интересен, математически, логически, изискващ много мислене. Дотук всичко ми се отдава идеално. Но дали успях да го покажа на изпита? Далеч не колкото ми се искаше! И защо? Мързел. 

Защото, за да се стигне до нивото на логическо разсъждаване, се минава през стадия на многото четене и усвояване на основите на предмета. Прекалено малко време си дадох за този стадий, прекалено малко за 800те фолия с информация, които трябваше да вкарам в главата си.

С любопитство си чакам оценката. Не мога да я преценя. Изобщо.

За положения труд - показах много - но трябваше повече труд - за да покажа всичко.

За да се докажа.

Лъвът не е доволен, и жената не е.

Кралицата на джунглата отива да се изкъпе в реката и да поплува с камъните.

I killed Statistics and they nearly killed me back...

Колко е ужасно усещането, че очите ти ще изскочат от хралупките си, ако не поставиш клепачите си като въоръжени пазачи пред входа! 

Главоболие. Рядко ми се случва, но днес, след края на прекрасния ми изпит по статистика, ме налегна като никога преди! Дали двойното еспресо сутринта (при положени, че обикновено рядко близвам кафе!), преумората от учене и игране на екстремен тетрис турнир във фейсбук (където вече съм достигнала максимален ранг и се боря с останалите т.нар. "тетрис богове"... истински добри играчи, жестоки битки и нужда от огромна скорост и ниво на концентрация! Това вероятно беше по-напрягащо за мозъка ми от подготовката за изпита...), малкото количество сън или нередовното хранене напоследък - а най-вероятно комбинацията от всичко накуп - но в момента съм стоварена като чувал с картофи в леглото си и пиша този пост почти без да гледам... Толкова е хубаво, че пръстите ми почти перфектно намират буквите и когато очите ми са затворени.

Що се отнася до изпита днес - беше няколко нива по-труден от задачите, които бяхме решавали на упражненията, както и от тези в книжката ни с отбрани изпитни задачи... Както и да е, доволна съм от себе си, надявам се да няма неочаквани разочарования като излязат резултатите. Дотогава обаче има да си чакам поне месец.

Междувременно интензивното учене трябва да продължи още 17ина дни. Дано оцелея! 

А сега натискам "Publish" и заспивам.

Let the exams begin!

Началото на изпитната сесия.

Този семестър е една идея по-зъл от предишния - и като предмети, и като количество посетени от мен лекции и упражнение. Имам чувството, че петдесет процента от времето бях при Ярик в Хановер - или просто нагости, или (по-честия случай) за да работя на панаира. Много пропуснах.

Както и да е, днес беше първият изпит за сесията. Голяма шега си беше - руски език второ ниво. Няма оценка, само взел/невзел, а да не споменавам, че можехме да гледаме в учебника, тетрадката и където си искаме... Доста абстрактна беше изпитната атмосфера, почувствах се като в още по-извратена форма на българското училище...

Да не си помисли някой обаче, че следването в Германия винаги е странна перверзия с летящи пеперудки, слънце, цветчета и радостни подскачания! Това беше изпит-изключение - единият от максимално трите ми свободноизбираеми предмети, нямащи нищо общо със същината на следването.

Беше си наистина забавно начало на сесията, а най-доброто е, че дори можех да си изпълня задачките почти без грешка без да използвам легалните помощни материали! Да си имаш украинец за гадже, си е голяма помощ за научаването на руския. Ще проговоря скоро и ще направя голямо парти с много руска салата и водка по случая (макар и иначе да не уважавам този тип алкохол)!

Де да можех да се надявам, че следващите три изпита ще са поне една стотна толкова приятни, колкото беше този!

А как ме мързи да чета! Но имам ли избор?

Sofia Pride

Не мога! 

Според много хора самото съществуване на подобно събитие като гей парад е "срам и позор"...
Какво, разбираш ли, имали толкова да недоволстват хомосексуалните?! Никой нищо не им забранявал!

Боже мой, някои хора с върховете на ноктите си ли мислят, или с върховете на ноктите на краката си?!

Никой нищо не им бил забранявал! А ако почна да изброявам всички права, които се приемат като даденост на хетеросексуалните двойки, а са непостижими за хомосексуалните, има да си цъкам по клавиатурата докато на пръстите ми се образуват мазоли: брак, осиновяване на деца, свиждания, общо имущество, наследяване на имущество, етц...

И това е само законовата страна! Ако пък заговорим за обществената нагласа (особено в страните на изток), то на гейовете всичко, простиращо се извън размките на собствената им квартира, им е забранено, ако искат да запазят тялото си цяло, а често и сърцето си биещо...

А още по-тъжното е, че точно хора, твърдящи, че на гейовете едва ли не нищо не им липсвало, в следващия момент ми говорят колко нормално е мъж и жена да се държат за ръка; толкова нормално, "колкото и дишането", за разлика от същият "феномен" при еднополова двойка... Още веднъж, Боже мили, как може да твърдиш, че проблем няма, като очевидно самият ти си част от проблема?! Или да те определят като ненормален заради сексуалната ти ориентация е дар от съдбата, за който трябва всеки ден да благодариш на небето и земята, вместо да правиш мирни протести по улиците веднъж годишно?

Казва ми се, че не съм непременно права, само защото защиватам хомосексуалните. Да, аз не съм по дифолт права за каквото и да било. Тъжното е, че изобщо ми се налага да защитавам някого по въпрос, отнасящ се изцяло за човешките права... Не аз  защитавам хомосексуалните - равноправието между хората, посочено в самото начало на конституцията, защитава както гейовете, така и всички, които по един или друг начин се отличават от масата и са жертви на омраза и дискриинация заради това. 

Тези хора не са "ненормални" хора! Това са хора, които не могат свободно да бъдат себе си, без да бъдат оплюти. И защо? Защото други хора се смятат за "богоизбрани" заради принаглежността си към масата и се определят с епитети като "нормални".

Вярвам, че някой ден това ще се промени!

Източник на снимката

Пътят дотам несъмнено е дълъг и труден; хората с вече изградено негативно мнение едва ли могат да бъдат променени, но положителното е - тези хора в някой скорошен ден ще умрат. Докато този ден настъпи, е важно да има събития като София Прайд, които да разпалват интереса към темата в общественото и политическото пространство, за да могат новите поколения, чията представа за света тепърва се оформя, да виждат и чуват, че всички хора са еднакво "нормални" и равни... за да могат тези поколения да се изграждат като индивиди, които не мразят! Защото няма по-черна отрова от омразата и по-голямо зло от слепотата и неумението на една личност да се постави на мястото на друга и да погледне през нейните очи.

Всички сме стойностни. Докато масата повярва в това - да живее София Прайд!