Saturday, July 7, 2012

I killed Statistics and they nearly killed me back...

Колко е ужасно усещането, че очите ти ще изскочат от хралупките си, ако не поставиш клепачите си като въоръжени пазачи пред входа! 

Главоболие. Рядко ми се случва, но днес, след края на прекрасния ми изпит по статистика, ме налегна като никога преди! Дали двойното еспресо сутринта (при положени, че обикновено рядко близвам кафе!), преумората от учене и игране на екстремен тетрис турнир във фейсбук (където вече съм достигнала максимален ранг и се боря с останалите т.нар. "тетрис богове"... истински добри играчи, жестоки битки и нужда от огромна скорост и ниво на концентрация! Това вероятно беше по-напрягащо за мозъка ми от подготовката за изпита...), малкото количество сън или нередовното хранене напоследък - а най-вероятно комбинацията от всичко накуп - но в момента съм стоварена като чувал с картофи в леглото си и пиша този пост почти без да гледам... Толкова е хубаво, че пръстите ми почти перфектно намират буквите и когато очите ми са затворени.

Що се отнася до изпита днес - беше няколко нива по-труден от задачите, които бяхме решавали на упражненията, както и от тези в книжката ни с отбрани изпитни задачи... Както и да е, доволна съм от себе си, надявам се да няма неочаквани разочарования като излязат резултатите. Дотогава обаче има да си чакам поне месец.

Междувременно интензивното учене трябва да продължи още 17ина дни. Дано оцелея! 
А сега натискам "Publish" и заспивам.


No comments:

Post a Comment