Monday, February 16, 2015

The To-Do-List ?!

След... хм... година и половина (уау!) моя милост се сети да позабърше плаха от тоя блог... Какъв ти прах, направо паяжини имаше за чистене! За щастие след толкова време дори и на паяците блогът им се е сторил прекалено пущинясало място за живот, та и те са си тръгнали отдавна и не можахме да се засечем... :Р

Изобщо не е за вярване как животът понякога те отнася и изтрива като с най-висококачествена гумичка много от нещата в списъка ти с планове. Като започнем с плановете ми да пиша често простотии в тази страничка, като минем през плановете ми да си направя хубава соленоморско-слънчева терапия срещу проблемите си с псориазиса и като стигнем до елементарни ежедневни планове като да си къдря по-често косата или да си цапвам по-често някое леко гримче на муцуната... А де да беше само това! Планове, планове, планове... Колкото си искаш!... Смисъл от тях? Често нулев...

Направо да се зачуди човек: колко ли често нещата се случват така както е по списък?
Или животът е по-скоро като икономиката! Поставяш цели (минимирай разходите, максимирай приходи, задоволи търсенето), пресмяташ цялата сложна (или не толкова сложна) математика за реализирането им и БАМ! получаваш оптимални стойности за търсените променливи. Дотук добре. Вкараш ли обаче получените данните в симулация, цялата ти математика отива по дяволите и БУМ! цялото планиране започва наново. Да речем и това се преживява. Дойде ли обаче време за практическия тест - леле мале! - нищо не е както си си го представял и БАМ! айде сега напасвай всичко на място и променяй в действие...

Планове, планове... Както и да я пресмяташ, както и да я струваш, както и да си мътиш яйцата... От тях все ще се излюпят стегозарви и брахиозаври, ще изпасат всичката трева (на която ти одобно си седял докато си си писал списъка с планове) и ти ще останеш седнал като йога-философ на голата земя, захапал между зъби върха на химикалката, и питащ се "Абе кой ми закрива слънцето??"

Дам... Истината е, че имах множество планове за постове, които да развия тук.. Дори си записвах идеите в едно текстово документче с надеждата да опра скоро до писане... Ама нали ви казах за стегозаврите и всякаквите там тревопасни дизонаври!!!... Та не опрях до писане.

А най-много исках да споделя за краткотрайното си пристрастяване към прясно изстисканите сокове! Веднъж почнеш ли да стискаш и да пиеш всеки ден, само мързелът при мисълта за миенето на сокоизстискващата машина след всяка употреба е нещото, което може да те избави от този порок наречен фрешове! ФРЕШ - ах, тази освежаваща, зареждаща тялото с чиста натурална енергия, жизнерадостно оцветена водица...! Гррр... 
Човек ще си помисли "Тая наред ли е, кви ги плямпа?!", но ако ви кажа, че в последствие прочетох на шишенцето на купен магазински фреш предупреждение "Напитката действа пристрастяващо", ще ми повярвате ли? Така че не се шегувам - вкусни витамини, въглехидрати - работата е опасна, всеки да внимава! ;)

...

Забавните теми на страна... много неща исках да пиша и много неща имаше, които си струваше да изпиша, за да имам шанса да прочета след време и да преоценя. Неща, виновникът за които е прекрасно описан в последният ми пост от преди година и половина... времето, когато започна всичко, довело до днешния ден. 
Но явно точно тогава, когато щастието и мъката са равни по сила и всяко едно за себе си е в забележителни количества... точно тогава, когато има най-много неща, които би могъл да кажеш и да излееш... Баш тогава се излюпват досадните зли тревопасни дизонаври, знаете ги вече ;)

А къде отидоха динозаврите сега? 
Днес... ами днес е ден, в който ме полази отдавна забравено чувство... чувството, че в най-скоро време ми предстои да открия по-различен етап от живота си. Много от грижите ми сякаш се заличават, или май трябваше да кажа заменят с други... Но така или иначе усещам неописуемо спокойствие (да чукам на дърво!) сравнено с последните няколко месеца (а в известен смисъл и години) от живота си, смесено с леко напрежение от факта, че тя глупостта не ходи по дърветата, а по хората, в това число и аз.

"Глупост или не и за какво изобщо бръщолеви тая???"

Това в следващия пост, който, надявам се, ще последва преди следващата година и половина.

No comments:

Post a Comment