Предишният пост
на пръв поглед изглежда сам за себе си, но всъщност играе ролята на преход към
обещаното продължение на по-предишния пост... (Ох, че оплетено, замалко и аз да
не разбера какво казах!) Това продължение трябва да обясни (или по-скоро да намекне) за каква ходеща
глупост, за какви житейски страници и т.н. разправях тогава.
Та изводът от
преходни пост (те са няколко, но релевантният в случая) е, че всички
търсим "човека" (*дъ уан*) заблуждавайки се, че "с кого" е
по-важно от "какво". Но както вече изяснихме, хората и интересите им
се променят с времето, а с това и потребността от нови и различни хора. Така се задълбочава познатият на всички въпрос "как
тогава можеш да си сигурен в *дъ уан*"? Как преплетените настоящи
интереси говорят за посоката на бъдещата им промяна? Иска ви се да дам отговор,
нали! Но... отговор едва ли има. Истината е, че хората сме обречени да търсим
нещо, което едва ли може да бъде намерено, не и в дългосрочен план.
И ето тук идва
ходещата глупост - заблудата, че си намерил "човека", защото ти се
иска той да може да бъде намерен. Тази глупост за съжаление ходи по, кажи речи,
всички хора, че дори и по някои други животни...
Едно обаче не може да се
отрече на тази глупост, а именно спокойствието, което носи със себе си; уютът,
към който с удоволствие бихме се заковали с остър пирон и заградили с непробиваема
стена. Това е като отворена нова страна от живота, която никога не искаме да
затваряме... Или поне си мислим, че това ни нежелание никога не би се
променило.
Обзетото спокойствие обаче е само заблуда, която ще отшуми неусетно
бързо и ще се превърне с гръм и трясък в неусещан досега нов тип безпокойство.
За съжаление
спасение няма, защото няма как да спрем промяната на "какво"-то.
И все пак, макар
и заслепено, усещането за покой е повече от безценно! Дори и временно... Пък
каквото ще да става.
Хората умеем да сме излишно позитивни в мислите си бъдещето, когато изборите, водещи до него, придава цветни краски на настоящето.
No comments:
Post a Comment