Глава хаос, очи стиснати насила, но без ефект - сякаш са отворени. Безсилно въртене в търсене на несъществуваща удобна позиция с изкривени по всевъзможни начини крака, ръце, врат, гръб...
От няколко дни трудното ми заспиване ме мъчи не по-малко от мислите, които го предизвикат! Това е някак иронично всъщност - точно в периодите, когато и без друго проблемите са на власт, трябва върху останалото ти така или иначе без сили същество да се нахвърли неканен и звярът Инсомния... Какво повече да си пожелаеш!
И как да не се запиташ - струва ли си? Струва ли си това, което правя? Островът, до който искам да стигна? Ще ме направи ли щастлива? Веднъж достигнала целта на пътуването, ще се чувствам ли на правилното място?
Защото седалката, на която съм седнала в момента... тази в самолета, който очаквам да кацне на моя остров някой ден... тази седалка явно не ми е удобна - дали коланът ми стяга, дали пространството ми е малко, налягането високо, или пък околните пътници не се усмихват достатъчно приветливо.... но често ми се иска да намеря на борда огромен бял парашут и да скоча от самолета... пък където и ще да се приземя долу...
Не, не казвам, че пътуването е напълно неприятно. Напротив. Успехите радват временно... всяка крачка, която изглежда да ме приближава до острова-цел, ме радва докато я правя...
Но времето между краченето? То без значение ли е?
Изгубените по пътя неща... Те без значение ли са?
А изгубените по пътя хора? Изгубени, защото не са избрали да летят до толкова далечен остров, при наличието на други, лесно и бързо достижими дестинации... Тези хора без значение ли са?!
...
Да, зная, отвсякъде ти се втълпява колко важно е да имаш мечти и цели... Но защо никой не те предупреждава колко голяма е опасността да се изгубиш в преследването им? Опасността да жертваш повече, отколкото си струва.
Защо никой не ти казва колко лесно високите стремежи ти взимат това, което имаш, което ти носи щастие днес, обещавайки ти в замяна щастие утре...
Как да избереш тогава между днес и утре? Особено при несигурността на това Утре...
Главата ми, която в момента просто иска да се наспи, не може да измисли отговор на този труден въпрос.
Връщам се към насилственото стискане на очи...
No comments:
Post a Comment