Good bye, have a nice life!

След предишния ми леко казано "драматичен" пост музата ми явно реши да отскочи до Малдивите и да не се върне половин година (питам се само колко ли пари е ръгнала... като знам цената за дори едноседмична почивка на тези острови)...

Както и да е, днес музата ми най сетне реши да напусна водите на Индийския океан и да поплува отново из дълбините на мозъка ми... Точно днес, в навечерието на изпита ми по Corporate Finance, или иначе казано точно когато трябва да уча, а не да пиша... Но добрият тайминг естествено съществува само по филмите, защо ли се заблуждавам... Nevermind.

Та защо се вдъхнових днес...
Някои индивиди наистина не бива да бъдат търпяни! Говоря за типа лигльовци с патешка походка, които казват на дебелака пред плодово-зеленчуковата сергия: "Абе ти как си станал толкова дебел, ако се изхранваш само на ябълки?". Също като реакцията на малко дете, което още не се е научило на етикет и съобразителност, само дето - изненада! - пред теб стои пораснал човек... или поне физически пораснал...

Лошото обаче е, че все се нямират глупаци (в това число за жалост и аз), които да изтърпяват "порасналите непораснали". Една от причините е, признавам, че такъв един леко чалнат индивид може да е донякъде интересен и забавен приятел... Така обаче, получавайки дори частично одобрение, въпросните индивиди никога няма и да се научат кой е правилният начин да се държиш с хората.

И така, опре ли до по-дълбока същност на приятелството... Тук държа да кажа: нека не задълбаваме в темата "има ли изобщо приятелство, или само общи изгоди", а просто да приемем, че чистото приятелство съществува... Та дойде ли ред за истинско приятелство - или иначе казано - свърши ли безсмислената забава и стигне ли се до момент, в който са нужни разбиране, изслушване, съпричастие, всеотдайност, аутруизъм - то "порасналия непораснал" се превръща в отрязан, изсъхнал пън насреща ти! Или дори по-лошо! Пън, който не просто седи безучастно и те гледа тъпо, ами в даден момент се трансформира в противна гнойна пъпка на лицето ти, която да ти подскаже недостатъците ти, вместо да се впечатли от проблемите ти!... Да се запиташ - приятел ли реално, или неприятел?!

...

Да си кажа... никога не съм се смятала за особено търпелива (освен при интересни стратегически или логически игри!), но в някои случаи наистина се учудвам от себе си, най-вече когато става дума за търпимост към хора, които май не го заслужават... Все си казвам: "Не съди строго другите, и ти си имаш трески за дялане" (имам ли реално? хм :Р), но може би трябва?! Може би от някои хора, ако не изискваш достатъчно, няма да получиш нищо. И непорасналият ще си остане непораснал. 

Защото кога хората порасват? Вероятно когато се сблъскат с изискванията на живота и света... А какво е светът? Това са другите хора. И кога другите хора проявяват сериозни изисквания към теб? Когато очакват, че си пораснал човек... А кога хората очакват, че вече си пораснал? Или когато се държиш като такъв, или когато изглеждаш като такъв.

Или кратко обобщение на този объркващ поток от логически мисли:

Изискванията на другите и собственото ти (психическо) порасване са непременно свързани - или изискванията започват, защото вече си пораснал; или ти се налага да пораснеш, за да изпълниш вече поставените към теб изиквания... Един омагьосан кръг без ясно начало.

За "непорасналите пораснали" началото биха били изискванията, a.k.a. да престанеш просто да ги приемаш в трудно търпимото им детинско състояние... И, ако дори тогава отказват да променят пънското си поведение, то... "Good bye, have a nice life!"

Трудното обаче е, ако преди Good-bye-фазата прекалено дълго си се разхождал с противната гнойна пъпка на лицето си.