Веднъж далеч от родителите, човек започва да се учи бързо.
Като я няма мама с божествено вкусните й манджи, а храната навсякъде около мен е отровна или за организма, или за портмонето ми... Искам или не, развивам кулинарските си умения.
С гордост мога да заявя, че ставам все по-добра!
Първото ми запомнящо се приготвено по собствена рецепта ястие беше
Пилешки гърдички в сос от горгондзола и боровинки,
последвано от други вкусотийки като:
Свински шницел с гъбен сос и картофено пюре,
Пържени спагети със зеленчуци и пуешко,
Телешко с грах, моркови и картофи,
Пърленки със синьо сирене/кашкавал,
етц.
А на картинката е днешната ми творба -
Печени картофи със сос от домати, зелен лук и пилешко,
декорирана (специално за снимката!!) с диня и сготвена в компанията на Никола в процес на т. нар. от нас "синхронно готвене" - двама души готвещи едновременно едно и също ястие, но всеки отделно за себе си! Практиката бе измислена изцяло от нас, породена от желанието на гореспоменатия да гледа от мен и да се учи да готви (сякаш аз, разбираш ли, съм майстор готвач!), което, ако не друго, се явява по-интересно от следване на готварски рецепти от анонимни книги.
Дам, начини да се учиш - много. И, няма ли ги мама и тати, все ще се научиш!
No comments:
Post a Comment