Инсомния.
Не бях споменавала тази думичка от първия си пост тук, а уж тряабваше да е основна тема на драсканиците ми... Мда, както много от заканите ми, явно и тази остава неизпълнена.
Толкова неща искам да направя, а някак си така и не се стига до тях. А толкова други, които бих запратила по възможност в друга галактика, ме съпровождат всеки ден - тук, в тази слънчева система, на тази планета, на този континент, в тази държава, в този град, от университета към стаичката ми и по време на малките ми екскурзийки до приятеля ми в Хановер.
Спомни си за онзи неотдавнашен момент, когато ти се е струвало, че всичко в живота ти е чуждо и грешно, че това съществуване не принадлежи на теб, а на човека, в когото никога не си планирал да се превърнеш. Все някога, поне веднъж ти се е случвало... на всекиго се случва... (?!)
Та... в такъв един момент сънят никак не те задърпва лесно, инсомнията е неизбежна - дали ще плачеш от безсилие както когато те победят на тетрис само защото интернетът ти е бил бавен и контролът ти чрез стрелкичките вдясно на клавиатурата не е функционирал добре (което, бтв, нерядко ми се случва с молоумния интернет в общежитието ми...), дали ще прекараш вечерта планувайки (без)успешно как да промениш нещо (вероятно самия себе си?!) или просто ще драскаш безсмислици в блога си след като първите два процеса са преминали като през празна в пуста улица - при всички положения те очаква една нетърпимо дълга, невъзможно ужасна и от време на време мокра нощ (не, за жалост не става дума нито за секс, нито дори за мокри сънища).
Ах, знам, че когато заспя от психическото изтощение, до което самоизтезаването непременно води, и се събудя отново, всичко ще е по-красиво. Но докато се стигне до заспиването...
No comments:
Post a Comment