Salsa, Bachata & Kizomba

Познаваш ли този момент, когато музиката върви с пълна сила и само дребни разноцветни светлинки разсейват полумрака около теб... играят, примигат, тичат наоколо като подивели. Ти обаче не слушаш музиката, а само я чувстваш, усещаш ритъма й, усещаш пламъка, който разпалва вътре в теб. И ти не виждаш малките светлинки, а само от време на време тъмнината зад безсилно затворените ти в опианение клепачи започва от черно да бие към кафяво, когато някой от цветните лъчи заблудено попадне върху очите ти... 

На този прекрасен момент бих дала краткото наименувание "Момент на магическо носене из дансинга като на пътешествие върху пухестия облак на безгрижието"... 

Ако познаваш този момент, значи познаваш едно от най-изпълващите усещания някога... Усещане, което по парадоксален начин те укротява, карайки цялата ти същност да изтръпне в едно безкрайно успокоение, извиращо от най-неспокойните, дълбоки и хаотични места в душата ти... (Ако не си разбрал това последното... Спокойно, дори и аз като го чета се замислям какво точно съм се опитала да кажа... Но все пак знам, че е казано точно така както трябва!)

Това за мен беше усещането през последното лято, докато се намирах в любимия си клуб в целия свят, с любимата си музика в целия свят и обгърната в танцувална стъпка от любимите си до побъркване ръце... 3в1, неочаквано добра... Толкова добра комбинация, че никоя друга вече не може да развълнува съществото ми дори и наполовина толкова пленяващо и докосващо...

Ах, Il Mondo...

Ах, бачата, салса и кизомба...

Ах, Evin Gromme...

Защо не можеше това лято да трае вечно...?