Time for Insomnia...

Глава хаос, очи стиснати насила, но без ефект - сякаш са отворени. Безсилно въртене в търсене на несъществуваща удобна позиция с изкривени по всевъзможни начини крака, ръце, врат, гръб...

От няколко дни трудното ми заспиване ме мъчи не по-малко от мислите, които го предизвикат! Това е някак иронично всъщност - точно в периодите, когато и без друго проблемите са на власт, трябва върху останалото ти така или иначе без сили същество да се нахвърли неканен и звярът Инсомния... Какво повече да си пожелаеш!

И как да не се запиташ - струва ли си? Струва ли си това, което правя? Островът, до който искам да стигна? Ще ме направи ли щастлива? Веднъж достигнала целта на пътуването, ще се чувствам ли на правилното място?

Защото седалката, на която съм седнала в момента... тази в самолета, който очаквам да кацне на моя остров някой ден... тази седалка явно не ми е удобна - дали коланът ми стяга, дали пространството ми е малко, налягането високо, или пък околните пътници не се усмихват достатъчно приветливо.... но често ми се иска да намеря на борда огромен бял парашут и да скоча от самолета... пък където и ще да се приземя долу...

Не, не казвам, че пътуването е напълно неприятно. Напротив. Успехите радват временно... всяка крачка, която изглежда да ме приближава до острова-цел, ме радва докато я правя...

Но времето между краченето? То без значение ли е?

Изгубените по пътя неща... Те без значение ли са?

А изгубените по пътя хора? Изгубени, защото не са избрали да летят до толкова далечен остров, при наличието на други, лесно и бързо достижими дестинации... Тези хора без значение ли са?!

...

Да, зная, отвсякъде ти се втълпява колко важно е да имаш мечти и цели... Но защо никой не те предупреждава колко голяма е опасността да се изгубиш в преследването им? Опасността да жертваш повече, отколкото си струва.

Защо никой не ти казва колко лесно високите стремежи ти взимат това, което имаш, което ти носи щастие днес, обещавайки ти в замяна щастие утре... 

Как да избереш тогава между днес и утре? Особено при несигурността на това Утре...

Главата ми, която в момента просто иска да се наспи, не може да измисли отговор на този труден въпрос.

Връщам се към насилственото стискане на очи...

Number 3

Новият семестър започна. 

След месец в България и близо два в Хановер най-сетне съм обратно в Кьолн. А тук:

Големи учебни планове 

+ много непродуктивен мързел 

= привидно лоша комбинация... 

Дали и колко точно лоша ще мога да кажа след половин година. 

Защото очакванията ми (що се отнася до постижения и оценки) рядко се оправдават, но за щастие често в положителен смисъл (да чукам на дърво!).

Да вземем историята с любимата ми макроикономика... толкова любима, че ме вдъхнови да напиша предложение за секс, съставено от метафорично използвани макроикономически термини! (За по-любопитните, някой скорошен ден ще поста този шедьовър!). 
Та... преди няколко месеца написах тук Be a Lion and a Woman = be a Jungle Queen!, разочарована от вечното си отлагане на ученето за по-късно и последвалото от това "не достатъчно добро представяне" на изпита по макро.  А когато месец по-късно оценките излязоха онлайн, не можех да спра да зяпам екрана на комютъра с отворена уста в продължение на няколко минути... 

Получих 1.0!!! (равно на българското 6.00, но в пъти по-трудно за изкарване, обикновено едва 5%-ово парче от тортата на оценките). И това точно на изпит, след който бях толкова недоволна... 

Та да се надяваме, че този семестър ще мога успешно и с добри оценки да осъществя пресилените си планове - изпити на стойност 55 точки, въпреки че на семестър по стандарт е предвидено полагането на едва 30...

Стискайте ми палци! (Ще ми трябват и тези на краката!!)

Междувременно имам толкова много за разказване, а нямам никакво желание за писане... Ах!

What to do after having "broken" the law?

Prehistory: You've being awake all night, putting together everything you can for your encounter with the law in the morning.

The duel is now over, and you're sure you've successfully broken the law!

...

"What to do after you have broken the law?"

1. Before you seriously consider your further actions, go and take some sleep. The brain works better after a good nap...

2. When you wake up and your mind is a bit cleaner than before, you are going to actually realize what you've done earlier this morning! It is huge, indeed... However, you need to stay cool.

3. The first thing to do is to confess! Call your mother. Tell her you've broken the law. She is going to be really proud of you and to encourage you to keep doing like this, just like she's always taught you, when you were a little kid.

4. Now you absolutely have to face the consequences! Write on Facebook how you've easily broken the law after being at a wild party all night! Your friends are going to like it, to say you are a hero (But they are actually going to be jealous of you!).

5. After the announcement you need to prepare your baggage and leave the land. After having broken the law, you have no other choice, but to take your deserved rest on some sunny beach in Bulgaria.

6. Pray that your success is not just a fallacy and don't forget that you're problems with the law are not over yet. You need to do one more law exam in the next semester!

(За съжаление играта на думи с break не се получава на български... Затова по изключение - английски.)

ПП: Посвещава се на великата битка между Д.Г.Г. и Б.Г.Б. при връх Хьорзаал Айнс от лятото на 2012.

More interesting than Law?

Ето с какво се занимавам, вместо да уча за изпита си по право след 5 дни. Но облекчението от вчерашното приключване със Светия камък на икономиката ме разплесква! "Раждам" лиготия в Pop Style.

Черни, бели и кафеви камъчета.

В картонена кутия.

Кантарът ме плаши!

* * *

Цвете, а на него кацнала калинка,

скъпоценни камъни блестят.

Декорация в коса на блондинка...

* * *

Светкавици без буря.

В косите вятър при затворени врати.

Усмивка! - Камери.

* * *

И по-сериозни и съответно по-скучни:

Слънцето спуска лъчите си надолу.

Земята не може да хвърли праха си нагоре.

Земята само взима.

* * *

Славеят пее тъжна песен.

На сцената звучи деветата симфония.

Одата на радостта.

* * *

Вълните заливат брега.

Отнасят със себе си пясък в морето.

Останалият пясък се намокря.

* * *

Be a Lion and a Woman = be a Jungle Queen!

Лъв съм! - Обичам излежаване на слънчице, но обичам и да демонстрирам рева си, да доказвам царската си същност и превъзходството си.

Жена съм! - Обичам лиготийки, сладорийки, олянкване, хихикане и шушукане, но обичам и да убеждавам в незаслужената недооцененост на умствените си качества само защото не съм от хората "не-жени".

За съжаление все още има такава недооцененост. Статистиката (о, как се радвам, че вече издържах и двата си статистически предмета!) говори: в Германия мъжете все още са по-високо платена работна ръка от жените. А какво да очакваме тогава в още по-нетолерантните страни, като моята собствена например? Има да си чакам и да не доживея...

Както и да е, защо заговорих за показване на способности... Днес писах изпит по вероятно най-обемния и сложен предмет от цялото ми следване. Интересен, математически, логически, изискващ много мислене. Дотук всичко ми се отдава идеално. Но дали успях да го покажа на изпита? Далеч не колкото ми се искаше! И защо? Мързел. 

Защото, за да се стигне до нивото на логическо разсъждаване, се минава през стадия на многото четене и усвояване на основите на предмета. Прекалено малко време си дадох за този стадий, прекалено малко за 800те фолия с информация, които трябваше да вкарам в главата си.

С любопитство си чакам оценката. Не мога да я преценя. Изобщо.

За положения труд - показах много - но трябваше повече труд - за да покажа всичко.

За да се докажа.

Лъвът не е доволен, и жената не е.

Кралицата на джунглата отива да се изкъпе в реката и да поплува с камъните.

I killed Statistics and they nearly killed me back...

Колко е ужасно усещането, че очите ти ще изскочат от хралупките си, ако не поставиш клепачите си като въоръжени пазачи пред входа! 

Главоболие. Рядко ми се случва, но днес, след края на прекрасния ми изпит по статистика, ме налегна като никога преди! Дали двойното еспресо сутринта (при положени, че обикновено рядко близвам кафе!), преумората от учене и игране на екстремен тетрис турнир във фейсбук (където вече съм достигнала максимален ранг и се боря с останалите т.нар. "тетрис богове"... истински добри играчи, жестоки битки и нужда от огромна скорост и ниво на концентрация! Това вероятно беше по-напрягащо за мозъка ми от подготовката за изпита...), малкото количество сън или нередовното хранене напоследък - а най-вероятно комбинацията от всичко накуп - но в момента съм стоварена като чувал с картофи в леглото си и пиша този пост почти без да гледам... Толкова е хубаво, че пръстите ми почти перфектно намират буквите и когато очите ми са затворени.

Що се отнася до изпита днес - беше няколко нива по-труден от задачите, които бяхме решавали на упражненията, както и от тези в книжката ни с отбрани изпитни задачи... Както и да е, доволна съм от себе си, надявам се да няма неочаквани разочарования като излязат резултатите. Дотогава обаче има да си чакам поне месец.

Междувременно интензивното учене трябва да продължи още 17ина дни. Дано оцелея! 

А сега натискам "Publish" и заспивам.

Let the exams begin!

Началото на изпитната сесия.

Този семестър е една идея по-зъл от предишния - и като предмети, и като количество посетени от мен лекции и упражнение. Имам чувството, че петдесет процента от времето бях при Ярик в Хановер - или просто нагости, или (по-честия случай) за да работя на панаира. Много пропуснах.

Както и да е, днес беше първият изпит за сесията. Голяма шега си беше - руски език второ ниво. Няма оценка, само взел/невзел, а да не споменавам, че можехме да гледаме в учебника, тетрадката и където си искаме... Доста абстрактна беше изпитната атмосфера, почувствах се като в още по-извратена форма на българското училище...

Да не си помисли някой обаче, че следването в Германия винаги е странна перверзия с летящи пеперудки, слънце, цветчета и радостни подскачания! Това беше изпит-изключение - единият от максимално трите ми свободноизбираеми предмети, нямащи нищо общо със същината на следването.

Беше си наистина забавно начало на сесията, а най-доброто е, че дори можех да си изпълня задачките почти без грешка без да използвам легалните помощни материали! Да си имаш украинец за гадже, си е голяма помощ за научаването на руския. Ще проговоря скоро и ще направя голямо парти с много руска салата и водка по случая (макар и иначе да не уважавам този тип алкохол)!

Де да можех да се надявам, че следващите три изпита ще са поне една стотна толкова приятни, колкото беше този!

А как ме мързи да чета! Но имам ли избор?

Sofia Pride

Не мога! 

Според много хора самото съществуване на подобно събитие като гей парад е "срам и позор"...
Какво, разбираш ли, имали толкова да недоволстват хомосексуалните?! Никой нищо не им забранявал!

Боже мой, някои хора с върховете на ноктите си ли мислят, или с върховете на ноктите на краката си?!

Никой нищо не им бил забранявал! А ако почна да изброявам всички права, които се приемат като даденост на хетеросексуалните двойки, а са непостижими за хомосексуалните, има да си цъкам по клавиатурата докато на пръстите ми се образуват мазоли: брак, осиновяване на деца, свиждания, общо имущество, наследяване на имущество, етц...

И това е само законовата страна! Ако пък заговорим за обществената нагласа (особено в страните на изток), то на гейовете всичко, простиращо се извън размките на собствената им квартира, им е забранено, ако искат да запазят тялото си цяло, а често и сърцето си биещо...

А още по-тъжното е, че точно хора, твърдящи, че на гейовете едва ли не нищо не им липсвало, в следващия момент ми говорят колко нормално е мъж и жена да се държат за ръка; толкова нормално, "колкото и дишането", за разлика от същият "феномен" при еднополова двойка... Още веднъж, Боже мили, как може да твърдиш, че проблем няма, като очевидно самият ти си част от проблема?! Или да те определят като ненормален заради сексуалната ти ориентация е дар от съдбата, за който трябва всеки ден да благодариш на небето и земята, вместо да правиш мирни протести по улиците веднъж годишно?

Казва ми се, че не съм непременно права, само защото защиватам хомосексуалните. Да, аз не съм по дифолт права за каквото и да било. Тъжното е, че изобщо ми се налага да защитавам някого по въпрос, отнасящ се изцяло за човешките права... Не аз  защитавам хомосексуалните - равноправието между хората, посочено в самото начало на конституцията, защитава както гейовете, така и всички, които по един или друг начин се отличават от масата и са жертви на омраза и дискриинация заради това. 

Тези хора не са "ненормални" хора! Това са хора, които не могат свободно да бъдат себе си, без да бъдат оплюти. И защо? Защото други хора се смятат за "богоизбрани" заради принаглежността си към масата и се определят с епитети като "нормални".

Вярвам, че някой ден това ще се промени!

Източник на снимката

Пътят дотам несъмнено е дълъг и труден; хората с вече изградено негативно мнение едва ли могат да бъдат променени, но положителното е - тези хора в някой скорошен ден ще умрат. Докато този ден настъпи, е важно да има събития като София Прайд, които да разпалват интереса към темата в общественото и политическото пространство, за да могат новите поколения, чията представа за света тепърва се оформя, да виждат и чуват, че всички хора са еднакво "нормални" и равни... за да могат тези поколения да се изграждат като индивиди, които не мразят! Защото няма по-черна отрова от омразата и по-голямо зло от слепотата и неумението на една личност да се постави на мястото на друга и да погледне през нейните очи.

Всички сме стойностни. Докато масата повярва в това - да живее София Прайд!

You'll definitely learn

Веднъж далеч от родителите, човек започва да се учи бързо.

Като я няма мама с божествено вкусните й манджи, а храната навсякъде около мен е отровна или за организма, или за портмонето ми... Искам или не, развивам кулинарските си умения. 

С гордост мога да заявя, че ставам все по-добра! 

Първото ми запомнящо се приготвено по собствена рецепта ястие беше  

Пилешки гърдички в сос от горгондзола и боровинки,

последвано от други вкусотийки като:

Свински шницел с гъбен сос и картофено пюре,

Пържени спагети със зеленчуци и пуешко,

Телешко с грах, моркови и картофи,

Пърленки със синьо сирене/кашкавал,

етц.

А на картинката е днешната ми творба - 

Печени картофи със сос от домати, зелен лук и пилешко, 

декорирана (специално за снимката!!) с диня и сготвена в компанията на Никола в процес на т. нар. от нас "синхронно готвене" - двама души готвещи едновременно едно и също ястие, но всеки отделно за себе си! Практиката бе измислена изцяло от нас, породена от желанието на гореспоменатия да гледа от мен и да се учи да готви (сякаш аз, разбираш ли, съм майстор готвач!), което, ако не друго, се явява по-интересно от следване на готварски рецепти от анонимни книги.

Дам, начини да се учиш - много. И, няма ли ги мама и тати, все ще се научиш!

Goods and Absences

Най-силно усезаемата липса... липсата на нещо, което преди си приемал за даденост.

Най-трудното за оценяване благо... благото, чиято по-ранна липса не е пречела на щастието ти.

Представи си ученическите години - шляене по улици и паркове с групата най-добри приятели; купонясване вкъщи със същите тези приятели под звуците на песни от нискокачествени youtube-клипове през евтини компютърни колонки; съвместно съставяне на теории за бъдещия свят, включващи единно световно правителство, контролиращо световни канали с течаща по тях Coca Cola, достъпни в неограничени количества чрез абонаментна карта, световни новини, излъчвани на небето в определени часове на деня и други подобни измъкнати от най-дълбоките и тъмни пропасти на съзнанието дивотии... 

Всичко това, съпроводено от безгрижието, което всички оценяваме едва след като доброволно се отскубнем от него, прави този изминал период от съществуването ни толкова свещено утопичен в очите на повечето пораснали индивиди. 

Лично аз, за разлика от голямата част от връсниците си, никога не съм бързала да порасна - да настъпя в т. нар. истински живот. 

Чувствах се комфортно в училище. Дали съм осъзнавала колко е прекрасно? Далеч не. Но да съм си представяла как подпалвам училищната сграда, разкъсвам учебниците си и изтезавам учителите си? Ни най-малко! Чувствах се комфортно. Бях щастлива.

И сега ми липсва. Защото тогава го усещах като даденост.

А сега е времето на "студентстването" ми в Германия: учене (за което не съм тренирана в условията на бългаското училище); работа (за която поне плащат добре, но затова след малко); сериозен приятел (вечният ми спасител!); по стечение на обстоятелствата, Никола - приятел от роменролановския период на живота ми. Това и нито елемент повече или по-малко.

Нещото, което изобщо ме подтикна към този пост, бяха няколко предложения за секс... Не, (за жалост) не истински... само фиктивни. 

Преди час - събрани в общия хол на третия етаж на общежитието ни, двамата с Никола си организирахме мозъчна атака на тема как да направиш предложение за секс на университетски професор по конкретен предмет, използвайки само термини от въпросния предмета и нито една истинска сексуална дума (подробности за резултатите от този брейнсторминг в отделен пост в най-скоро време!) Тази "игра" ми напомни на всички креативни простотии, с които в кръга ми от високоинтелЕгентни приятели сме се занимавали в Езиковата гимназия. Беше забавно. И това ми липсва!

Тук, в Германия, към момента изпитвам доза антипатия пък масата немско население - дали проблемът е в моята макаронено изкривена гледна точка - най-вероятно да.

Но настрани от няколко познати състуденти и колеги от работата, с които комуникацията ни се ограничава съответно главно в университета или на работа, не съм се заела с "правенето" на приятели. И не си представям скоро да го направя. Имах най-прекрасната група от старозагорски приятели - как да я заменя със скучни немсци?! Има някаква психологична пречка, която още не съм осъзнала и разтълкувала напълно... може би трябва да посветя повечко време на това скоро...

За сметка на това си имам приятелЯТ. Прекрасен, грижовен, истински! С него обаче няма да се занимавам в този пост, друго е важното по темата:

Скъпите му колони, каращи музиката да кънти величествено из стаята, ме радват по-малко от евтините колонки на домашните ми партита от България; огромного му бяло легло ми се струва по-неудобно от тясното ми пружинено легълце, на което с приятелките ми сме подскачали и размятали безспирно коси под звуците на Слави и Ку-Ку Бенд; карането на новооткрития за мен сноуборд ме удовлетворява по-малко от простото катерене с приятели по "Аязмото" .

Но логично (?!) - не съм разполагала с тези екстри преди, в периодът, в който съм била свободна и безгрижна, и това "неразполагане" не ми е пречело да съм щастлива. Как тогава да ги оценя сега, когато животът ми е затънал в неприятен микс от учене и работа?

Как да оценя, че докато в България съм получавала по 10 лева на ден да продавам прашни дини и бодливи пъпеши на шумни кръстовища, то тук ми плащат 10 евро на час да разнасям чашки и чинийки по време на впечатляващи, лъскави мироприятия с приятна музика? При положение, че дините съм ги продавала просто като помощ за родителите си в неучебно време; а чашите и чиниите ги разнясам, често пропускайки лекции, за да има с какво да си платя общежитието, здравните осигуровки, семестриалната такса и да си напазаря ядене в Лидл/Реве/Нето...

Ами никак.

Новите блага не могат да запълнят празнотата от старите липси.


Само се надявам да си струва.

Torture myself

Инсомния.

Не бях споменавала тази думичка от първия си пост тук, а уж тряабваше да е основна тема на драсканиците ми... Мда, както много от заканите ми, явно и тази остава неизпълнена.

Толкова неща искам да направя, а някак си така и не се стига до тях. А толкова други, които бих запратила по възможност в друга галактика, ме съпровождат всеки ден - тук, в тази слънчева система, на тази планета, на този континент, в тази държава, в този град, от университета към стаичката ми и по време на малките ми екскурзийки до приятеля ми в Хановер.

Спомни си за онзи неотдавнашен момент, когато ти се е струвало, че всичко в живота ти е чуждо и грешно, че това съществуване не принадлежи на теб, а на човека, в когото никога не си планирал да се превърнеш. Все някога, поне веднъж ти се е случвало... на всекиго се случва... (?!)

Та... в такъв един момент сънят никак не те задърпва лесно, инсомнията е неизбежна - дали ще плачеш от безсилие както когато те победят на тетрис само защото интернетът ти е бил бавен и контролът ти чрез стрелкичките вдясно на клавиатурата не е функционирал добре (което, бтв, нерядко ми се случва с молоумния интернет в общежитието ми...), дали ще прекараш вечерта планувайки (без)успешно как да промениш нещо (вероятно самия себе си?!) или просто ще драскаш безсмислици в блога си след като първите два процеса са преминали като през празна в пуста улица - при всички положения те очаква една нетърпимо дълга, невъзможно ужасна и от време на време мокра нощ (не, за жалост не става дума нито за секс, нито дори за мокри сънища).

Ах, знам, че когато заспя от психическото изтощение, до което самоизтезаването непременно води, и се събудя отново, всичко ще е по-красиво. Но докато се стигне до заспиването...

Do you have a printing machine?

Бог да благослови Wizzair! 

150 евро за билет 8 часа преди излитане на самолета... блаженство! А като сравним с към момента предлаганата от Lufthansa цена... Разликата беше само една и някаква си нула отзад!

Като всяко хубаво нещо обаче, и това си има своите недостатъци - трябва да си разпечаташ сам билета, ако не искаш да ти ограбят 15 евро на летището...

А колко е приятно търсенето на принтер в 11 часа през неделна нощ в държава, където нито един супермаркет не работи след 10, а в неделя почивката е целодневна... или търсене на принтер в общежитие с бедни студенти за съседи, принтиращи изгодно за 5 цента на страничка в Druckraum-а на университета! //Бих изчислила шансът някой от тях да разполага със собствеа машина... Само че още не съм захванала ученето за престоящия си след около месец изпит по Wahrscheinlichkeitsrechnung (статистика на вероятностите), та едва ли ще успея на наблъскам всички необходими гръцки буквички (μ, λ, σ², φ, ρ, θ) в правилната за ситуацията формула...//

Та обратно към търсенето на принтер! Представете си картинката: млада девойка, метър и 67 висока, няма и 50 кила, чукаща наред по вратите на съседите си посреднощ. //За щастие никой не би ме объркал с поръчаното си преди половин час момиче на повикване... Нали уточнихме вече въпросът с бедността на съседите...//

Но както и да е... в край на сметка принтер беше намерен, билетът разпечатан... последва натъпкване на дрехи в чанта 55/40/20см и неуспешен опит за двучасово дремване... тричасово пътуване до летището в Dortmund... и-и-и на 21.05.2012 в 8:00 самолетът излетя!!! //съпроводен в успокоителна въздишка, понеже излитането не винаги е случаят като става дума за wizzair//

А колко е хубаво усещането от спонтанното летене към родината за спонтанно организирания домашен бал на брат ми - тагодишен абитуриент... Особено след 9-месечното ми и най-дълго без прекъсване досега дишане на германския ужасен, мокър и леден въздух... Но повече за престоя в България по-късно.

You like being anonymous? Go to Germany!

Пробвал ли си да се разхождаш с многоцветна торба на главата като приятелчето на снимката? 

Ако живееш в България, предполагам не би ти стискало - всеки, който не е екстремно забързан, полусляп или не страда от "схванали лицеви мускули", ще ти се изсмее, ще те изгледа злобно, а в случай че се разминете на разстояние по-малко или равно на един "плюнков полет", може и да те "завали" неочаквано...

В настоящото ми място на обитание обаче далеч не е така... например вчера за времето от 15-20 минути, в което се разхождах по улиците с личността от снимката, само 2 двойки тийнейджъри се израдваха на зелената капелка и то по възможно най-неосъдителния начин. 

А да не разказвам как веднъж наскоро навих гаджето си да ходим на разходка до центъри с ролери в дъждовна вечер след залез слънце... след което най-спокойно си влязохме с Бъргър кинг, мокри и все още търкалящи се на обувки с колела, поехме куп ненужни калории и отровни вещества, и потеглихме обратно, без да съберем нито един неразбиращ поглед от "околната среда" и без никой да изкоментира какви малоумни идиоти сме или колко сме смешни и да ни пожелае да се подхлъзнем в първата попътна локва или да се събудим с настинка на следващия ден.

Така разказано всичко звучи толкова позитивно! Идеалният свят, в който никой не те съди, не ти се подиграва, не те гледа накриво и не ти мисли злото... Притежаваш свободата да си всичко, което искаш! 

Същевременно обаче това създава у мен усещането за ужасния свят, в който никой не обръща внимание на другия, не се интересува от другия. Приема странностите на другия, просто защото не му пука за него... особено като си нямат вземане-даване. "Нека да носи торба на главата си... докато не му е скимнало да ми я завира на едно специално място, то какво ми пречи?" Та, забога, тук човек ще си седи на пейка в парка и ще наблюдава как на срещулежащата спирка на метрото някой се опитва да пререже заключалката на наскоро закупен, все още сияещ и очевидно чужд велосипед. И на седящия на пейката немец дори да му мине през ума да подаде сигнал за нередност в полицията... Та нали неговото колело си е прибрано в гаража! Къде му е работа да се меси в чуждия (нелегален) бизнес...

Цялата тази прекрасна толерантност ми стои като едно огромно безразличие. Защото към "не ме вълнува, когато другият прави от себе си идиот по улиците" се добавя и "не ми пука, когато другият прави нещо нередно"... А това вече е далеч от простото приемане на хората и техните странности. Реалността тук сякаш е преполовила пътя към:

"Всичко е търпимо, позволено или не, стига моето да си остане мое, а ти да останеш анонимен."

Надявам се да греша.

Но на моменти дори ми се струва, че така дразнещите ме преди време подвиквания от непознати по старозагорските улици са по особен начин чаровни, когато ги сравнявам с действителността из новите улици, които напоследък пресичам. 

Леко ме плаши мисълта, че може след години да се върна в България и да открия голям "прогрес" в тази насока... нали се опитваме да взимаме пример от държави като Германия... а не знам дали точно този пример искам да го вземем...

Trink mehr Flora!

Току-що използвах перваза на прозореца в края на коридора на общежитието си, за да си отворя една стъклена бутилка с безалкохолна бионапитка Almdudler. 

Тази напитка, в комплект с Relentless (енергийна напитка), Veltins V+ (бира с кофеин), Pick UP! (бисквитено-шоколадова вафличка), маркова самобръсначка (за мъжете) / сенки за очи в стилна кутийка (за жените), плюс маса списанийца и брошурки, се раздаваше вчера срещу главния вход на университета. Всичко събрано в цветна хартиена чантичка и без очакване на каквато и да било отплата в замяна. Дървените палета с кашони изглеждаха сякаш никога няма да свършат, та вероятно затова раздаващите подаряваха без проблем и по няколко чанти на човек... 

Та ние с "колегата" Никола си тръгнахме от площада с по общо 6 напитки и 2 вафлички на човек (а той и с алтернативна шапка "торба" на главата, понеже успя да поеме съдържанието на единия пакет (равняващо се на около 700 калории) с лекотата, с която аз бих отключвала вратата на стаята си, ако ключът ми постоянно не заяждаше...).

Та обратно на площада - питам аз дядоколедовците: "Защо е цялата тази история?", а те ми отговарят: "Е как защо... просто да опитате продуктите!". 

Как да не се радва човек на пребиваването си в Германия...! Тук или ще ти рекламират продукт, подарявайки ти го; или в някоя клиника ще ти платят 10 евро за петминутно претегляне и измерване във връзка с научно изследване на наднорменото тегло; или ще бъдеш поканен на студентско парти с безплатен алкохол, за да попълниш анкета на тема "Кой изглежда по-жизнерадостен - най-новият цветен рекламен плакат на Coca-Cola или разпечатаната от нас снимка на намръщения Мик Джагър?"... Абе изобщо... тук кажи-речи само от рекламки и подаръчета се живее.. живее се, та не се умира!

Но така е, поне на това ще се радваме, като не отпускат стипендии по BAföG на чужденци... и като не са изобретили още огромен вентилатор, който да издуха надалеч огромните облачни маси от отвратителното сиво-бяло германско небе... 

Наздраве!

The right place...

Трудно е да си намериш мястото... ужасно трудно... винаги изпитвам някаква форма на страхопочитание към хората, които от ранна възраст са наясно какво искат да правят и не променят решението си всеки няколко милисекунди, а спринтират с дълбоки вдишания и издишания към финала. Имам например един добър приятел, който иска да бъде архитект от времето когато е бил под метър височина... Е, този човек сега следва Архитектура в Лайбниц Университет Хановер, има среден успех до момента над 2.00 (за тези, чиято мисъл в момента е „пфу и двойкаджия!”: 2 в германската система се равнява на българско 5) и, по собствено признание, дори за миг не се запитва „В правилния гьол ли съм?”.

Що се отнася за мен... много неща се отнасят за мен... особено много на брой професии, над чиито „офиси” желанията ми са прелитали през годините без да открият сигурна прощадка за кацане... То не бяха болници, кантори, театри, вестници... Идеи за кацане колкото искаш! Но къде бях аз сред тези идеи? Вероятно изгубена в някой шкаф с костюми в старозагорската опера, чудеща се „Кое ще ми седи по-добре – простата бяла престилка или вталеното черно с триъгълно, загатващо деколте?”

Ами (да живее истината!) и двете биха ми седели достатъчно добре... то всъщност кое ли не би (да живее и скромността!)... Хм, вероятно от това изхождат екзистенциалните ми проблеме със себеоткриването – всичко седи, всичко захванато върви... Та-ра Ра-ра Ри!

Както и да е, животното наречено Време си подскача на пружини, завързани за малките му времеви копитца и мързелът, на който бях „подложена” като отличник (е трябваше да спомена тази дума!) в любимото „Ромен Ролан”, скоро трябваше да бъде заменен от реално направен избор: „Какво да следвам?!?” Друг е въпросът (и изобщо няма да се задълбочавам във водите му, че ще удавя неспасяемо!) защо трябва да се следва, като дори не знаеш какво да е то...

И ето че днес, в тази прекрасна минусова вечер, седя на топло в тъмната си стая за Zwischenmiete (проба за превод: временно пребиваване) в Кьолн и се питам: „Дали този път я открих?? Моята площадка за кацане... Моята специалност.” След един неуспешен опит, след една пропиляна година, сменен университет и дори сменен град... Дали този втори опит е правилният? Ама истински правилният, не няк'во менте!?

Ами... първи семестър... възраст - 20 години. It feels right so far, it really does! However... Нека да навляза поне във втория семестър и ще се запитам пак.

Дотогава ще се наслаждавам на листите си с интеграли, диференциални уварнения, Grenzkosten, MRS и компания. А което е още по-доброто: далеч не ми идва да разкъсам въпросните листи на парченца, изгоря в буйни сини пламъци или потопя в чаша с бавно убиваща ги Кока Кола докато се разложат безследно... И това ако не е положително! ^^

Let's make it clear!

"Do you experience difficulty sleeping?"

"Do you have difficulty falling or staying asleep?"

Това са двата основни въпроса, чийто положителен отговор може безпроблемно да ти докара диагнозата Безсъние, позната още като Schlaflosigkeit, 失眠, Бессонница, Insomnio и още приблизително 6500 други съчетания на чертички, точици и ченгелчета. В този блог занапред ще се среща вариантът „Инсомния”.

В качеството си на медицински обект обаче инсомнията не ми е така интересна и не планирам да й отделя особено внимание.

//За по-любопитните:

Болестно разтройство на съня, причинено от външни или вътрешни фактори като стрес, депресия, медикаменти... и т.н., и т.н., за повече подробности си има Уикипедия. (: //

По-вълнуващи са другите възможни неклинични причини за будуването... Особено точно тогава, когато практически би могъл да се пльоснеш върху леглото си, макар и все още навлечен с най-кокетните си дрешки, без да си почистил грима си (ако разбира се използваш такъв) и без сили дори да издърпаш завивките изпод тялото си... Тогава, когато би могъл безпроблемно да се потопиш в често странния и на пръв поглед нелогичен свят на заспалия индивид... Би могъл, а не го правиш.

Тук следва въпросът: Защо?

С отговора на този и други времеотнемащи въпроси ще се изпарява част от ограниченото свободно време на един български студент от женски пол в Германия, пишещ с бели пиксели върху тази черна транспарентна страница.

Viel Spaß!